LEMUR: A Corpus for Robust Fine-Tuning of Multilingual Law Embedding Models for Retrieval
Paper
• 2602.09570 • Published
• 1
Datasets:
law_id stringlengths 10 14 | category stringclasses 1 value | year stringdate 1976-01-01 00:00:00 2025-01-01 00:00:00 | primary_language stringclasses 2 values | metadata stringlengths 398 1.29k | text stringlengths 996 3.47M | is_table bool 2 classes | is_diagram bool 2 classes | rotation_correction int64 0 0 | is_rotation_valid bool 1 class | pdf_path stringlengths 52 60 | pdf_total_pages int64 1 823 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
32007D0747 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 19 ноември 2007 година
относно признаването на процедури за сертификация в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета за допускане на доброволно участие на организации в схема на Общността за управление и одит на околната среда (СУООС) и за отмяна на Решение 97/264/ЕО
(нотифицирано под номер С(2007) 5291)
(Текст от значение за ЕИ | П)
(2007/747/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като въз предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като въз предвид Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в схема на Общността за управление и одит на околната среда (СУООС) (1), и по-специално член 9 от него,
като има предвид, че:
(1) Комисията установи преработени международни стандарти и европейски изисквания за акредитация на сертифициращите органи, които отговарят на условията, посочени в член 9 от Регламент (ЕО) № 761/2001 и следователно следва да бъдат признати от Комисията.
(2) Стандартите и изискванията за акредитация, признати с Решение 97/264/ЕО на Комисията от 16 април 1997 г. относно признаването на процедури за сертификация в съответствие с член 12 от Регламент (ЕИО) № 1836/93 на Съвета, позволяващ доброволно участие на дружества от индустриалния сектор в схема на Общността за управление и проверка на опазването на околната среда (2), вече не се използват и следователно Решение 97/264/ЕО следва да бъде отменено.
(3) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на създадения съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 761/2001 комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
За целите на член 9 от Регламент (ЕО) № 761/2001 Комисията признава следните стандарти и изисквания за акредитация за сертифициращите органи:
1. в австрийското законодателство: Закон за управление на околната среда (UMG BGBlI № 96/2001) във версията, приложима за инспектиращите околната среда организации и частни лица;
2. в немското законодателство: Насоки за акредитация на сертифициращи органи за системи за управление на околната среда и съответни процедури за сертификация, публикувани през септември 1996 г. от германското Федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност и от Федералното министерство на икономиката и одобрени от назначения съгласно член 21 от германския закон за управление и одит на околната среда (Umweltauditgesetz) Комитет за инспекция на околната среда;
3. изисквания за акредитация въз основа на съответните насоки, одобрени и предоставени на разположение на обществеността от Европейската организация за акредитация (ЕА), за органи за сертифициране ISO 14001:2004, които са акредитирани в съответствие с един от следните стандарти:
а) ISO/IEC 17021:2006 (Оценка на съответствието — изисквания за органи, които извършват одит и сертификация на системи за управление);
б) ISO/IEC 66:1999 (Общи изисквания за органи, които извършват оценка и сертификация на системи за управление на околната среда) до 15 септември 2008 г.
Член 2
Решение 97/264/ЕО се отменя.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 19 ноември 2007 година.
За Колисиата
Stavros DIMAS
Член на Колисиата
(1) ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
(2) ОВ L 104, 22.4.1997 г., стр. 35. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0747/32007D0747_BG.pdf | 1 |
32007A0802(01) | category15 | 2007 | bg | (Резолюции, препоръки, насоки и становища)
СТАНОВИЩА
КОМИСИЯ
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА
от 1 август 2007 г.
относно плана за депониране на радиоактивни отпадъци, резултат от функционирането на съоръжението за рециклиране на метали „Стадсвик” (Studsvik), разположено в Уоркингтон, Къмбрия (Workington, Cumbria), Обединено кралство
(Само английският текст е автентичен)
(2007/C 180/01)
На 15 януари | 2007 г. Европейската комисия получи от правителството на Обединеното кралство, в съответствие с член 37 от Договора за Евратом, общ данни относно плана за депониране на радиоактивни отпадъци, резултат от функционирането на съоръжението за рециклиране на метали „Стадсвик” (Studsvik).
Въз основа на тези данни и допълнителната информация, изискана от Комисията и представена от властите на Обединеното кралство на 22 януари 2007 г. и 4 април 2007 г., и след консултация с групата от експерти, Комисията изготви следното становище:
1. Разстоянието между съоръжението и най-близката точка на територията на друга държава-членка, в случая Ирландия, е приблизително 160 km.
2. При нормални условия на работа изпусканията на течни и газообразни отпадъчни флуиди няма да доведат до експозиционна доза, която да повлияе на здравето на населението на други държави-членки.
3. След обработка, част от материала ще бъде класифициран като отпадъци с ниска активност, а друга част ще бъде разпределена за повторна употреба и рециклиране. Процесът ще генерира известно количество вторични отпадъци с ниска активност. Съоръжението не възниква да обработва отпадъци, които не отговарят на условията за депониране от Дир. Радиоактивните отпадъци ще бъдат освободени от изискванията на основните стандарти за безопасност или само след обработка в Швеция (прето- пиване), или директно, ако отговарят на критериите, заложени в Заповедта на Обединеното кралство за освобождаване на веществата с ниска активност, а така също във всички случаи на съответствие с критериите, разработени в основните стандарти за безопасност (Директива 96/29/Евратом).
4. В случай на непланирано изпускване на радиоактивни отпадъчни флуиди в резултат на инцидент от вида и с мащабите, посочени в общите данни, приетите дози в други държави-членки няма вероятност да повлият на здравето на населението.
В заключение, Комисията е на мнение, че планът за депониране на радиоактивни отпадъци, под какво и да е форма, резултат от функционирането на съоръжението за рециклиране на метали „Стадсвик” (Studsvik), разположено в Уоркингтон, Къмбрия (Workington, Cumbria), Обединено кралство, както при нормални условия на работа, така и при инцидент от вида и с мащабите, посочени в общите данни, няма вероятност да доведе до радиоактивно замърсяване на водата, почвата или въздушното пространство на друга държава-членка. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007A0802(01)/32007A0802(01)_BG.pdf | 1 |
32007D0530 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 17 юли 2007 година
за създаване на Европейска група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/530/Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 135 от него,
като има предвид, че:
(1) Европейската общност за атомна | енергия („Евратом”) и нейните държави-членки са поели задължението да поддържат и подобряват безопасността на ядрените инсталации и безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както това е по-специално посочено в съществуващото законодателство на Общността, прието по силата на членове 31 и 32 от Договора за Евратом, както и в съответните резолюции и заключения на Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.
(2) Европейският съвет от 8 и 9 март 2007 г. одобри предложението на Комисията за създаване на група на високо равнище на ЕС за ядрена безопасност и управление на отпадъците, които ще бъде отговорна за постепенното разработване на общо виждане и на допълнителни европейски правила в тези области.
(3) В своята работа групата на високо равнище следва да отчете заключенията на 2798-то заседание на Съвета на Европейския съюз (Икономически и финансови въпроси) от 8 май 2007 г., които определят списък с възможни действия, изпълнени въз основа на докладите на работната група за ядрена безопасност и на съществуващото сътрудничество в настоящия международен контекст (като например Конвенцията за ядрена безопасност, Съвместната конвенция, Международната агенция за атомна енергия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Агенцията по ядрена енергетика, Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране).
(4) Групата на високо равнище следва да бъде съставена от ръководителите на националните регулаторни власти или органи по безопасност, отговорни за безопасността на ядрените инсталации и за безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Комисията следва да посочи свой представител.
(5) Групата на високо равнище следва да предоставя редовно информация на Европейския форум за ядрена енергия, представляващ вестовна платформа за дискусии, в която участват всички заинтересовани страни от областта на ядрената енергетика. Тя следва да допринесе за последователното прилагане във всички държави-членки на съответните съществуващи разпоредби.
(6) Групата на високо равнище следва да представя на Комисията резолюции доклади за дейността си, включително препоръки, когато това е необходимо, които следва да бъдат препратени до Европейския парламент и Съвета.
(7) Следователно групата на високо равнище трябва да бъде създадена и нейните правомощия и структури да бъдат подробно описани.
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
С настоящото решение се създава Европейска група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците (наричана по-долу „група на високо равнище”).
Член 2
Задачи
Групата на високо равнище, по собствена инициатива или по искане на Комисията, съветва и подпомага Комисията в постепенното разработване на общо виждане и на допълнителни европейски правила в областите на:
а) безопасността на ядрените инсталации, и
б) безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Тя улеснява консултациите, координацията и сътрудничеството между националните регулаторни органи.
Член 3
Състав
1. Групата на високо равнище се състои от 27 национални представители с компетенции в областите, посочени в член 2, и представител на Комисията. Групата може, с обикновено мнозинство, да вземе решение да увеличи броя на членовете като включи и техните заместници.
Всяка държава-членка посочва един член и един негов заместник. Членовете на групата остават на длъжност, докато не бъдат заменени.
2. Комисията посочва свой представител на високо равнище, който да присъства на заседанията и участва в дебатите на групата на високо равнище. Представителят на Комисията е равноправен член на групата и участва във всички нейни заседания.
3. Членовете, които вече не са в състояние да участват ефективно в разискванията на групата, подадат оставка или не спазват условията за членство, могат да бъдат заменени за периода до изтичането на техния мандат.
4. Членовете, назначени индивидуално, подписват всяка година заявление, че ще действат в интерес на обществото, и декларация, посочваща липсата или наличието на интереси, които могат да повлияят на обективността им.
5. Имената на членовете, назначени индивидуално, се публикуват на страницата в интернет на Генерална дирекция „Транспорт и енергетика”.
Член 4
Организация
1. Групата на високо равнище избира председател сред своите членове с обикновено мнозинство.
2. Групата на високо равнище може да създаде експертни работни групи и подгрупи, които да разглеждат конкретни теми въз основа на определен от групата мандат. Те ще бъдат разпуснати незабавно след като изпълнят тези задачи.
3. Комисията може да участва във всички заседания на тези експертни работни групи.
4. Групата и нейните подгрупи обикновено заседават в помещения на Комисията в съответствие с установените процедури и график. Комисията осигурява секретарско обслужване.
5. Експерти от държавите от ЕИП, както и от държавите кандидатки за членство в Европейския съюз, могат да присъстват на заседанията на групата на високо равнище като наблюдатели. Групата на високо равнище и Комисията могат да канят и други експерти и наблюдатели на своите заседания.
6. Групата на високо равнище приема процедурен правилник с консенсус или, когато консенсус не може да бъде постигнат, с мнозинство от две трети, като всяка държава-членка има право на един глас. Процедурният правилник подлежи на одобрение от Комисията.
7. Комисията осигурява секретариата на групата на високо равнище.
Член 5
Разноски за заседанията
Пътните и дневните разходи на един представител от държава-членка във връзка с дейностите на групата на високо равнище се възстановяват от Комисията в съответствие с действащите разпоредби в рамките на Комисията.
Членовете на групата не получават финансово възнаграждение за работата си.
Член 6
Доклади
Групата на високо равнище представя на Комисията доклад за дейността си най-рано две години след влизане в сила на настоящото решение и на всеки две години след това.
Комисията предава докладите на Европейския парламент и на Съвета, при необходимост придружени с коментари.
Член 7
Прозрачност
Групата на високо равнище се консултира подробно с всички заинтересовани страни и обществеността по открит и прозрачен начин.
Член 8
Поверителност
Когато Комисията информира групата на високо равнище, че поисканото становище или въпросът е въпрос на поверителен характер, членовете на групата, както и наблюдателите и всяко друго лице, са задължени да не разкриват информация, която е сведена до знанието им в процеса на работа на групата на високо равнище или нейните работни групи.
В подобни случаи представителят на Комисията може да изисква на заседанията на групата на високо равнище да присъстват само нейните членове.
Член 9
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 17 юли 2007 година.
За Комисията
Andris PIEBALGS
Член на Комисията | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0530/32007D0530_BG.pdf | 3 |
32007L0060 | category15 | 2007 | bg | ДИРЕКТИВИ
ДИРЕКТИВА 2007/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 октомври 2007 година
относящо оценката и управлението на риска от наводнения
(Текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взе | ха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с процедурата, предвижена в член 251 от Договора (2),
като имат предвид, че:
(1) Наводненията са потенциален причинител на злонапок, разселяване на лица, нанасят щети на околната среда, сериозно нарушават икономическото развитие и засягат стопанската дейност на Общността.
(2) Наводненията са природно явление, което не може да бъде предотвратено. Някои човешки дейности (като нарастването на населените места и стопанските активи в заливните равнини, както и намаляването на естествената способност на почвата да задържа вода, породено от използването на земята) и промяната на климата обаче допринасят за увеличаване на вероятността от наводнения и неблагоприятните последици от тях.
(3) Възможно и желателно е да се намали рискът от неблагоприятните последици, свързани с наводненията, особено за човешкото здраве и живот, околната среда, културното наследство, стопанската дейност и инфраструктура. При все това, за да бъдат ефективни, мерките за намаляване на тези рискове следва да се съгласуват, доколкото е възможно, по протежение на даден речен басейн.
(4) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (3) изисква да се разработят планове за управлението на речните басейни за всеки район на речен басейн с цел постигане на добро екологично и химическо състояние, което ще доведе до ограничаване на последиците от наводненията. При все това намаляването на риска от наводнения не е сред основните цели на посочената директива и тя не отчита бъдещите промени в риска от наводнения в резултат от промяната на климата.
(5) В съобщението на Комисията от 12 юли 2004 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионалните „Управление на риска от наводнения — предотвратяване, защита и ограничаване на последиците от наводнения“ се представя нейният анализ и подход към управлението на риска от наводнения на общностно равнище и се посочва, че съвместни и съгласувани действия на общностно равнище биха допринесли значително за защитата от наводнения и биха подобрили цялостното ниво на защитата от наводнения.
(6) Ефективното предотвратяване и ограничаване на последиците от наводненията изисква както съгласуване между държавите-членки, така и сътрудничество с трети страни. Това е в съответствие с Директива 2000/60/ЕО и международните принципи на управлението на риска от наводнения, основаващи се по-специално на Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, одобрена с Решение 95/308/ЕО на Съвета (4), и всички последващи споразумения за прилагането й.
(7) Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита (5) активизира подпомагането и подкрепата от страна на държавите-членки при изключително специфични случаи, включително при наводнения. Гражданската защита може да реагира адекватно по отношение на засегнатото население и да подобри неговата подготовеност и гъвкавост.
(1) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(2) Става въпрос за Европейския парламент от 13 юни 2006 г. (ОВ С 300 Е, 9.12.2006 г., стр. 123). Обща позиция на Съвета от 23 ноември 2006 г. (ОВ С 311 Е, 19.12.2006 г., стр. 10) и Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г. Решение на Съвета от 18 септември 2007 г.
(3) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(4) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(5) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(6) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
(7) ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 37.
Съгласно Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (1) в случай на сериозно бедствие е възможно да се предостави бърза финансова помощ на засегнатите природни зони, население, региони и страни с цел възстановяването им до състояние, възможно най-близко до нормалното. Въпреки това Фондът може да вземе участие единствено при специфични операции, не и в предишните ги етапи.
При разработването на своите политики относно използването на водите и земите държавите-членки и Общността следва да вземат под внимание потенциалното въздействие на съответните политики върху риска от наводнения и неговото управление.
В Общността се наблюдават различни видове наводнения, като речни наводнения, внезапни наводнения, наводнения на населени места и наводнения на крайбрежни райони, причинени от морето. Щетите, причинени от съвършени с наводненията събития, може също да се различават в различните страни и райони на Общността. Следователно целите, свързани с управлението на риска от наводнения, следва да се определят от самите държави-членки и да са съобразени с местните и регионалните обстоятелства.
Рискът от наводнения в някои райони на Общността може да се счита за незначителен, например в слабо населени или ненаселени райони, или в райони с ограничени икономически ресурси или екологично значение. Във всеки район на речен басейн или земно за управление следва да се оценят рискът от наводнения и необходимостта от допълнителни действия, като оценка на потенциала за ограничаване на последиците от наводненията.
За да може да има ефективно средство за информация, както и добра основа за определяне приоритетите и вземане на допълнителни технически, финансови и политически решения при управлението на риска от наводнения, е необходимо да се предвиди създаването на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения, които показват евентуалните неблагоприятни последици, произтичащи от различните възможни сценарии за наводнения, включително информация относно потенциалните източници на екологично замърсяване вследствие на наводнения. В тази връзка държавите-членки следва да направят оценка на дейностите, които водят до увеличаване на риска от наводнения.
С оглед избягване и намаляване на неблагоприятните последици от наводненията в съответните райони е целесъобразно да се предвидят планове за управление на риска от наводнения. Причините и последиците от съвършени с наводненията събития се различават в отделните държави и региони на Общността. Следователно плановете за управление на риска от наводнения следва да отчитат особеностите на районите, които те обхващат, и да предвиждат решения, съобразени с нуждите и приоритетите в тези райони, като същевременно осигуряват съответната координация в районите на речните басейни и насърчават постигането на екологичните цели, набелязани от общностното законодателство. В частност държавите-членки следва да се въздържат от предпредяването на мерки или извършването на действия, които значително увеличават риска от наводнения в други държави-членки, освен ако съответните мерки не са били съгласувани и не е било постигнато приемливо решение между заинтересованите държави-членки.
Плановете за управление на риска от наводнения следва да се съсредоточат върху предотвратяването, защитата и подготвянето. С оглед да се предостави повече място на реките, те следва да вземат под внимание, където това е възможно, поддържането и/или възстановяването на заливните равнини, както и мерки за предотвратяване и намаляване на вредите за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Елементите на плановете на управление на риска от наводнения следва да се преразглеждат периодично и при необходимост да се актуализират, като се отчитат вероятните последици от промяната на климата върху повърхността на наводненията.
Принципът на солидарност е от голямо значение в контекста на управление на риска от наводнения. В съответствие с него държавите-членки следва да бъдат насърчавани да се стремят към справедливо разпределение на отговорностите, когато мерките са решени съвместно с оглед на общото благо, върху съществуващото на риска от наводнения по водните течения.
С цел предотвратяване на двойната работа държавите-членки следва да имат право да използват съществуващите предварителни оценки на риска от наводнения, карти на районите под заплаха и с риск от наводнения и планове за управление на риска, за да постигнат целите и да удовлетворят изискванията на настоящата директива.
Разработването на планове за управление на речни басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО и на планове за управление на риска от наводнения съгласно настоящата директива представляват елементи от интегрираното управление на речните басейни. Поради тази причина двата процеса следва да се възползват от общия си потенциал за съвместно действие и полза, вземайки предвид екологичните цели на Директива 2000/60/ЕО, гарантирайки ефективност и разумно използване на ресурсите, като същевременно се отчита, че компетентните органи и звена за управление могат да бъдат различни съгласно настоящата директива и Директива 2000/60/ЕО.
Държавите-членки следва да основават своите оценки, карти и планове на подходящи „най-добри практики“ и „най-добри налични технологии“, които не водят до прекомерни разходи в областта на управлението на риска от наводнения.
(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.
В случаите на многофункционално използване на водните обекти за различни форми на трайна човешка дейност (например управление на риска от наводнения, екология, корабоплаване по вътрешни води или водна енергия) и последиците за водните обекти от такова използване Директива 2000/60/ЕО предвижда ясен и прозрачен процес относно такова използване и последици, включително възможни изключения от предвидените в член 4 от нея цели „добро състояние” или „забрана за влошаване”. Директива 2000/60/ЕО предвижда възстановяване на разходите в член 9.
Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (1).
По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да адаптира приложението към научно-техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвижена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.
Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите на пропорционалност и субсидиарност. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите на пропорционалност и субсидиарност, предоставени на Комисията (2).
Като има предвид, че целта на настоящата директива, а именно създаването на рамка за намаляване на риска от вреди от наводнения, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а поради мащаба или последиците на действията може да бъде по-добре постигната на общо-държавно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
Съгласно принципите на пропорционалност и субсидиарност и протокола за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложени към Договора, и с оглед на наличните възможности на държавите-членки, на местно и регионално равнище следва да се превици възможност за значителна гъвкавост, в частност относно организацията и отговорността на органите.
(1) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).
(2) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
В такъв случай до 26 май 2010 г. държавите-членки съобщават на Комисията информацията, предвижена в приложение 1 към Директива 2000/60/ЕО. За тази цел всяко позоваване на компетентни органи и райони на речни басейни се приема като позоваване на компетентните органи и звена за управление съгласно настоящия член. Държавите-членки уведомяват Комисията за всички промени в информацията, предоставена съгласно настоящия параграф, в тримесечен срок от настъпването на промените.
ГЛАВА II
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ
Член 4
1. За всеки район на речен басейн или звено за управление, посочено в член 3, параграф 2, буква б), или за тази част от район от международен речен басейн, която се намира на тяхна територия, държавите-членки извършват предварителна оценка на риска от наводнения в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
2. Въз основа на налична или лесно достъпна информация, като например данни и проучвания на дългогодишни явления, в частност въздействието на промяната в климата върху появата на наводнения, предварителната оценка на риска от наводнения се извършва, за да се осигури оценка на евентуалните рискове. Оценката включва най-малко следното:
а) карти на районите на речните басейни в целесъобразен мащаб, включително границите на речните басейни, подбасейни и, където съществуват, крайбрежни райони, указващи топографията и земеползването;
б) описанието на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и за които вероятността да се повторят в бъдещето е възможно, включително мащаба на наводненията, пътя им на разпространение и оценка на неблагоприятните последици от тях;
в) описанието на сериозните наводнения в миналото, когато може да се очакват значителни неблагоприятни последици, произтичащи от подобни бъдещи събития;
и, в зависимост от специфичните нужди на държавите-членки, включва:
г) оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно, аспекти, като топографията, разположението на водните течения и техните общи хидрологични и гео-морфоложки характеристики, включително запазените равници като естествени водохранилища, ефективността на създадените от човека инфраструктури за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство, включително влиянието на промяната на климата върху поява на наводнения.
3. Когато става въпрос за международните райони на речни басейни или звена за управление, посочени в член 3, параграф 2, буква б), които са общи с други държави-членки, държавите-членки осигуряват обмен на актуална информация между съответните компетентни органи.
4. Държавите-членки завършват предварителната оценка за риска от наводнения до 22 декември 2011 г.
ГЛАВА III
КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИТЕ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ
Член 5
1. Въз основа на предварителната оценка на риска от наводнения, посочена в член 4, държавите-членки определят за всеки район на речен басейн или звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б) или за част от район на международен речен басейн, прилежащ към тяхната територия, тези райони, за които смятат, че съществува значителен потенциален риск от наводнения или би могла да се предвиди вероятност за такъв.
2. Определянето съгласно параграф 1 на райони, принадлежащи към район на международен речен басейн или към звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б), общи с друга държава-членка, се съгласува между съответните държави-членки.
3. Картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения се съставят, като се отчитат, доколкото е възможно, аспекти, като топографията, разположението на водните течения и техните общи хидрологични и гео-морфоложки характеристики, включително запазените равници като естествени водохранилища, ефективността на създадените от човека инфраструктури за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство, включително влиянието на промяната на климата върху поява на наводнения.
Член 6
1. Държавите-членки съставят, на ниво район на речен басейн или звено за управление съгласно член 5, параграф 2, буква б), карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения в най-уместния мащаб за районите, определени по член 5, параграф 1.
2. Съставянето на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения съгласно член 5, които са общи с други държави-членки, се извършва след предварителен обмен на информация между съответните държави-членки.
3. Картиите на районите под заплаха от наводнения обхващат географските райони, които може да бъдат наводнени, по следните сценарии:
а) наводнения с малка вероятност за настъпване или случаи на непредвидими събития;
б) наводнения със средна вероятност за настъпване (вероятен период за повторно настъпване ≥ 100 години);
в) наводнения с висока вероятност за настъпване, където е целесъобразно.
4. За всеки сценарий по параграф 3 се показват следните елементи:
а) масшаб на наводнението;
б) пълбоочна или ниво на водата, ако е целесъобразно;
в) когато е целесъобразно, скорост на течението или съответен воден дебит.
5. Картиите на районите под заплаха от наводнения показват евентуални неблагоприятни последици според сценарните за наводнения, посочени съгласно параграф 3 и изразени чрез следните показатели:
а) примерен брой на евентуално засегнати жители;
б) вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район;
в) инсталираните съгласно приложение 1 към Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (1), които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени райони, посочени в приложение IV, параграф 1, i), ii) и v) към Директива 2000/60/ЕО, за които съществува възможност от засягане;
г) друга информация, която държавата-членка смята за полезна, като посочване на райони, където могат да възникнат наводнения с високо съдържание на пренасяни седименти и отпадъци, както и информация относно други значителни източници на замърсяване.
6. Държавите-членки могат да решат, че за крайбрежните райони, където има високо ниво на защита, съставянето на карти за заплахата от наводнения се ограничава до сценария, посочен в параграф 3, буква а).
7. Държавите-членки могат да решат, че за райони, където наводненията се предвиждат от подпочвени води, съставянето на карти за заплахата от наводнения се ограничава до сценария, посочен в параграф 3, буква а).
8. Държавите-членки следят картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения да бъдат завършени до 22 декември 2013 г.
ГЛАВА IV
ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ
Член 7
1. Въз основа на картите, посочени в член 6, държавите-членки съставят планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на речен басейн или звено за управление, посочени в член 3, параграф 2, буква б), за районите, определени в член 5, параграф 1, и районите, попадащи в приложното поле на член 13, параграф 1, буква б), в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Държавите-членки си поставят подходящи цели във връзка с управлението на риска от наводнения за районите, определени в член 5, параграф 1, и районите, обхванати от член 13, параграф 1, буква б), които се съсредоточават върху намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и, ако е уместно, върху инфраструктурните инициативи и/или намаляването на вероятността от наводнения.
3. Плановете за управление на риска от наводнения включват мерки за постигане на целите, определени в съответствие с параграф 2, и включват компонентите, установени в част А от приложението.
Плановете за управление на риска от наводнения включват предвид съответните аспекти, като разходи и ползи, обхват и път на разпространение на наводненията и районите, които имат потенциал да задържат наводняващи води, като естествените запълнители равнини, екологичните цели съгласно член 4 от Директива 2000/60/ЕО, управлението на почвите и водите, териториалното устройство, земеползването, опазването на природната, инфраструктурата, свързана с корабоплаване и пристанища.
Плановете за управление на риска от наводнения разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като съсредоточават върху предотвратяването, защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения и системите за ранно предупреждение, и отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн. Плановете за управление на риска от наводнения могат също така да включват насърчаване на практики на устойчиво земеползване, подобряване на задържането на води, както и контролираното наводняване на определени райони в случай на наводнение.
4. От съображения за солидарност плановете за управление на риска от наводнения, разработени от дадена държава-членка, не включват мерки, които по своя мащаб и влияние значително увеличават риска от наводнения в посока по течението или срещу течението за други държави в същия речен басейн или подбасейн, освен ако тези мерки не са съгласувани и съответните държави-членки не са намерили общо решение в рамките на член 8.
5. Държавите-членки гарантират, че плановете за управление на риска от наводнения ще бъдат съставени и публикувани до 22 декември 2015 г.
Член 8
1. За районите на речните басейни или звена за управление, посочени в член 3, параграф 2, буква б), които попадат изцяло в тяхната територия, държавите-членки гарантират, че е съставен единен обичай план за управление на риска от наводнения или набор от планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на речен басейн.
2. Когато район на международен речен басейн или звено за управление, посочено в член 3, параграф 2, буква б), попадат изцяло в рамките на Общността, държавите-членки гарантират съгласуване с цел съставяне на единен общи план за управление на риска от наводнения или набор от планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на международен речен басейн. Ако не бъдат съставени такива планове, държавите-членки съставят планове за управление на риска от наводнения, обхващащи по-късните части от района на международния речен басейн, попадащи в тяхната територия, които са съгласувани, доколкото е възможно, на ниво район на международен речен басейн.
3. Когато район на международен речен басейн или звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б) излизат извън границите на Общността, държавите-членки се стремят да разработят единен общи международен план за управление на риска от наводнения или набор от планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво район на международен речен басейн. Ако това е невъзможно, се прилага параграф 2 за тези части от международния речен басейн, които попадат в тяхната територия.
4. Плановете за управление на риска от наводнения, споменати в параграфи 2 и 3, биват допълнени, където е сметнато за целесъобразно от страните с общ подбасейн, от подобни планове за управление на риска от наводнения, съгласувани на ниво международни подбасейни.
5. Когато пред държава-членка стоя за разрешаване въпрос, който оказва влияние върху управлението на риска от наводнения в нейните води, но не може да бъде разрешен от тази държава-членка, тя може да докладва пред Комисията и всяка друга засегната държава-членка и може да отправи претърсване за разрешаването му.
Комисията отговаря на всички доклади и претърсвания от държавите-членки в шестмесечен срок.
ГЛАВА V
СЪГЛАСУВАНЕ С ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО, ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ И КОНСУЛТАЦИЯ
Член 9
Държавите-членки предприемат необходимите мерки за съгласуване на прилаганото на настоящата директива и на Директива 2000/60/ЕО, като се съобразяват върху възможностите за подобряване на ефикасността, обмена на информация и за постигане на съвместно действие и извличане на ползи, като се отчитат екологичните цели, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО. По-специално:
1. съставянето на първите карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения и последващите им преразглеждания в съответствие с членове 6 и 14 от настоящата директива се извършват така, че съдържанието се в тях информация да е в съответствие с информацията, представена съгласно Директива 2000/60/ЕО. Те се съгласуват и могат да се включат в прегледите, предвидени в член 5, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО;
2. разработването на първите планове за управление на риска от наводнения и последващите им преразглеждания съгласно членове 7 и 14 от настоящата директива се извършват съгласно с преразглеждането на плановете за управление на речните басейни, предвидени в член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, и могат да бъдат включени към тях;
3. активното участие на всички заинтересовани страни съгласно член 10 от настоящата директива се съгласува, както е целесъобразно, с активното участие на заинтересованите страни съгласно член 14 от Директива 2000/60/ЕО.
Член 10
1. В съответствие с приложимото законодателство на Общността държавите-членки оповестяват публично предварителната оценка на риска от наводнения, картите на районите под заплаха от наводнения, картите на районите с риск от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения, посочени в глава IV.
ГЛАВА VI
МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗМЕНЕНИЯ
Член 11
1. В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 12, параграф 2, Комисията може да одобри технически формати за целите на обработването и представянето на информация, включително статистически и картографски данни, на Комисията. Техническите формати следва да бъдат одобрени поне две години преди датите, посочени съответно в член 4, параграф 4, член 6, параграф 8 и член 7, параграф 5, като се отчитат съществуващите стандарти и формати, разработени съгласно съответните актове на Общността.
2. Като отчита периодите за преразглеждане и актуализиране, Комисията може да приведе приложението в съответствие с постъпилите научно-технически прогрес.
Тези мерки, предназначени за изменение несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 12, параграф 3.
Член 12
1. Комисията се подпомага от комитета, уреден съгласно член 21 от Директива 2000/60/ЕО.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
ГЛАВА VII
ПРЕХОДНИ МЕРКИ
Член 13
1. Държавите-членки могат да решат да не извършват предварителна оценка на риска от наводнения съгласно член 4 за тези речни басейни, подбасейни или крайбрежни райони, когато те или:
а) вече са предприели изготвяне на оценка на риска, като преди 22 декември 2010 г. са достигнали до заключението, че съществува голям потенциален риск от наводнения или че може да се смята, че има вероятност за такъв, така че съответни райони да бъдат присъединени към посочените в член 5, параграф 1, или
б) са решили, преди 22 декември 2010 г., да съставят карти на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения и да разработят планове за управление на риска от наводнения съгласно съответните разпоредби от настоящата директива.
2. Държавите-членки могат да решат да използват картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения, завършени преди 22 декември 2010 г., при условие че информацията, съдържаща се в тези карти, отговаря на изискванията на член 6.
3. Държавите-членки могат да решат да използват плановете за управление на риска от наводнения, завършени преди 22 декември 2010 г., при условие че съдържанието на тези планове отговаря на изискванията на член 7.
4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат, без да се засяга член 14.
ГЛАВА VIII
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНИЯ, ДОКЛАДИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЪДКИ
Член 14
1. Предварителната оценка на риска от наводнения или оценката съгласно член 13, параграф 1 се преразглеждат и, ако е необходимо, се актуализират до 22 декември 2018 г. и на всеки шест години след това.
2. Карти на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения се преразглеждат и, ако е необходимо, се актуализират до 22 декември 2019 г. и на всеки шест години след това.
3. Планове/плановете за оценка на риска от наводнения се преглеждат и, ако е необходимо, се актуализират, включително елементите, предвидени в част Б от приложението, до 22 декември 2021 г. и на всеки шест години след това.
4. Вероятните последици от промяната на климата върху опасността от наводнения се взимат предвид при извършването на преразглежданията съгласно параграфи 1 и 3.
Член 15
1. Държавите-членки предоставят на Комисията предварителната оценка на риска от наводнения, картите на районите под заплаха от наводнения, картите на районите с риск от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения, посочени в членове 4, 6 и 7, както и техните преразглеждания и, където е целесъобразно, техните актуализирани варианти в срок три месеца след датите, посочени съответно в член 4, параграф 4, член 6, параграф 8, член 7, параграф 5 и член 14.
2. Държавите-членки информират Комисията за решенията, приети в съответствие с член 13, параграфи 1, 2 и 3, и предоставят на разположение съответната информация, свързана с тях, в сроковете, посочени съответно в член 4, параграф 4, член 6, параграф 8 и член 7, параграф 5.
Член 16
До 22 декември 2018 г. и на всеки шест години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за изпълнението на настоящата директива. При изготвянето на този доклад се взема под внимание въздействието на промяната на климата.
Член 17
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 26 ноември 2009 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 18
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 19
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 23 октомври 2007 година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
H.-G. PÖTTERING M. LOBO ANTUNES
ПРИЛОЖЕНИЕ
А. Планове за управление на риска от наводнения
I. Елементи на първите планове за управление на риска от наводнения:
1. Заключенията на предварителната оценка за риска от наводнения съгласно изискванията на глава II под формата на обобщена карта на района на речния басейн или звено за управление съгласно член 3, параграф 2, буква б), очертаващ районите, определени съгласно член 5, параграф 1, които са предмет на този план за управление на риска от наводнения;
2. Карти на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения, разработени съгласно глава III или вече съществуващи в съответствие с член 13, и заключенията, които могат да бъдат направени от тези карти;
3. Описание на целите на управлението на риска от наводнения, определени в съответствие с член 7, параграф 2;
4. Кратко представяне на мерките и техния приоритет, целящи постигане на целите на управлението на риска от наводнения, включително мерките, предприети в съответствие с член 7, и мерките относно наводнения, предприети съгласно други актове на Общността (1), Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2) и Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (3), Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (4) и Директива 2000/60/ЕО;
5. Когато е налично, за общи речни басейни и подбасейни, описание на методологията, която са възприели съответните държави-членки за анализ на разходите и ползите, използвани за оценка на мерките с транснационално въздействие.
II. Описание на изпълнението на плана:
1. Описание на приоритетите и начина за наблюдение на напредъка по изпълнението на плана;
2. Резюме на обществената информация и предприети мерки/действия за консултация;
3. Списък на компетентните органи и, когато е целесъобразно, описание на процеса на съгласуване в който и да е район на международен речен басейн и на процеса на съгласуване с Директива 2000/60/ЕО.
Б. Елементи на последващо актуализиране на плановете за управление на риска от наводнения:
1. Каквито и да са промени или актуализации от публикуването на преходната версия на плана за управление на риска от наводнения, включително обобщение на преразглежданятия, проведени в съответствие с член 14;
2. Оценка на напредъка по изпълнението на целите съгласно член 7, параграф 2;
3. Описание и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на риска от наводнения, които са били планирани, но не са били предприети;
4. Описание на всички допълнителни мерки от публикуването на преходната версия на плана за управление на риска от наводнения.
(1) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).
(2) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 97).
(3) ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30. | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007L0060/32007L0060_BG.pdf | 8 |
32007R1516 | category15 | 2007 | bg | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1516/2007 НА КОМИСИЯТА
от 19 декември 2007 година
за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на стандартни изисквания за проверка за течове на стационарно оборудване за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащо някои флуорирани парникови газове
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩ | НОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като във предвид Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (1), и по-специално член 3, параграф 7 от него,
като има предвид, че:
(1) В съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 досиетата за оборудването за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи следва да съдържат определена информация. С цел да се гарантира ефективното прилагане на Регламент (ЕО) № 842/2006, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за включване на допълнителна информация в досиетата на системата.
(2) Информацията за съдържанието на заряда от флуорирани парникови газове следва да бъде включена в досиетата на системата. Когато зарядът с флуорирани парникови газове е неизвестен, операторът на оборудването следва да осигури сертифициран персонал, който да определи този заряд, за да се улесни проверката за течове.
(3) Преди извършване на проверка за течове, сертифициран персонал следва да прегледа информацията, която се съдържа в досиетата на системата, за да установи дали е имало предходни течове и да прегледа предишните протоколи.
(4) С цел да се осигури ефикасен контрол на течовете, проверките за течове следва да се съсредоточат предимно върху тези части на оборудването, за които вероятността да пропуснат е най-голяма.
(5) Проверките за течове следва да се извършват чрез преки или косвени методи за измерване. Преките методи за измерване откриват изтичане чрез използване на уреди за откриване, които могат да определят дали от системата се изпуска флуориран парников газ. Косвенните методи на засичане се основават на идентифицирането на ненормално функциониране на системата и на анализ на съответните параметри.
(6) Косвенните методи за измерване следва да се използват в случаите, когато изтичането се развива много бавно и когато оборудването е монтирано на добре проветрено място, което затруднява откриването на изпускане на флуорирани парникови газове от системата във въздуха. Преките методи за измерване са необходими за откриване на точното местонахождение на течове. Решението за това кой от методите за измерване да бъде използван, следва да бъде взето от сертифициран персонал, преминал необходимото обучение и притежаващ необходимия опит за определяне на най-подходящия метод за измерване за всеки конкретен случай.
(7) При предположение за изтичане следва да се извърши проверка за откриването и отстраняването му.
(8) За да се осигури ефективност на ремонта на системата, последващата проверка, превищена в Регламент (ЕО) № 842/2006, следва да се съсредоточи предимно върху частите от системата, където е установено изтичането, както и върху съседните части.
(9) Неправилното инсталиране на нови системи създава значителна опасност от изтичане. По тази причина новоинсталираните системи следва да се проверяват за течове незабавно след въвеждането им в експлоатация.
(10) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, учреден по силата на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета (2).
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и обхват
Настоящият регламент установява, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006, стандартни изисквания за проверка за течове на действащо или временно недействащо стационарно оборудване за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащи 3 kg или повече флуорирани парникови газове.
(2) ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Решение 2007/540/ЕО на Комисията (ОВ L 198, 31.7.2007 г., стр. 35).
Настоящият регламент не се прилага за оборудване с херметично затворени системи, които са етикетирани като такива и съдържат по-малко от 6 kg флуорирани парникови газове.
Член 2
Досиета на оборудването
1. Операторът на оборудването посочва името си, пощенския адрес и телефонния си номер в досиетата, указани в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 842/2006, наричани по-долу „досиета на оборудването”.
2. Зарядът от флуорирани парникови газове за оборудване за хладилни и климатични системи или за топлинни помпи се отразява в досиетата на оборудването.
3. Когато зарядът от флуорирани парникови газове за оборудване за хладилни и климатични системи или за топлинни помпи не е посочен в техническата спецификация на произвеждащия или върху етикета на системата, операторът трябва да осигури неговото определяне от сертифициран производител или върху етикета на системата.
4. При откриване на причината за теч тя се отразява в досиетата на оборудването.
Член 3
Досиета на системата за контрол
1. Преди извършването на проверки за течове сертифициран персонал проверява досиетата на системата.
2. Отделно се специално внимание на информация от съществено значение относно всяко повтарящо се изтичане и относно проблемните зони.
Член 4
Системни проверки
Следните части на оборудването за хладилни и климатични системи или за топлинни помпи се проверяват системно:
1. връзки;
2. клапани, включително стеблата им;
3. уплътнения, включително тези на сменяемите влагоотделятелни и филтри;
4. частите на системата, подложени на вибрации;
5. съединения към предпазни или работни устройства.
Член 5
Избор на метод на измерване
1. Сертифицираният персонал прилага прекия метод на измерване в съответствие с член 6 и косвения метод за измерване в съответствие с член 7 при извършване на проверка за изтичания от оборудване за хладилни системи, климатични системи или топлинни помпи.
2. Преките методи на измерване могат да се използват винаги.
3. Косвените методи за измерване се използват единствено тогава, когато параметрите на оборудването, което подлежи на анализ в съответствие с член 7, параграф 1 предоставят достоверна информация за заряд от флуорирани парникови газове, отразен в досиетата на оборудването, и вероятността от изтичане.
Член 6
Пряк метод за измерване
1. За идентифициране на изтичане сертифициран персонал използва единили повече от следните преки методи за измерване:
а) проверка на контурите и елементите, съдържащи опасност от течове с уреди за откриване на изтичане, приспособени за охлаждащия агент в системата;
б) вкарване на флуид, откриван с ултравиолетови лъчи, или на подходящ оцветител в контура;
в) пенливи разтвор/сапунена пяна — фирмена разработка.
2. Уредите за откриване на газ, посочени в параграф 1, буква а), се проверяват на всеки 12 месеца, за да се гарантира функционирането им. Чувствителността на носимите уреди за откриване на газ трябва да е поне 5 грама на година.
3. Вкарване на флуид за откриване с ултравиолетови лъчи или подходящ оцветител в охлаждащия контур се предприема само ако производителят на оборудването е потвърдил, че такива методи на откриване са технически възможни. Методът се прилага само от персонал, сертифициран за извършване на дейности, които са свързани с намина в охлаждащия контур, съдържащ флуорирани парникови газове.
4. Когато методите, разгледани в параграф 1 от настоящия член, не откриват изтичане и частите, посочени в член 4, съответно не дават признаци на изтичане, а сертифицираният персонал смята, че има изтичане, той проверява други части на оборудването.
5. Преди извършването на изпитване на налягането с безкислороден азот или друг подходящ газ за проверка за изтичания чрез изпитване под налягане, флуорирани парникови газове се отстраняват от цялата система от персонал, сертифициран за отстраняване на флуорирани парникови газове от конкретния вид оборудване.
Член 7
Косвен метод на измерване
1. За откриване на изтичане сертифициранят персонал извършва визуална и ръчна проверка на оборудването и анализира един или повече от следните параметри:
а) налягане;
б) температура;
в) ток на компресора;
г) ниво на течността;
д) обем за презареждане.
2. Всяко предположение за изтичане на флуорирани парникови газове бива последвано от проверка за изтичане чрез използване на пряк метод в съответствие с член 6.
3. Основание за предположение за изтичане дават една или повече от следните ситуации:
а) стационарна система за откриване на изтичане показва наличие на изтичане;
б) оборудването произвежда ненормални звуци или вибрации, образува лед или показва недостатъчен капацитет на охлаждане;
в) признания на корозия, изтичане на масло и увреждане на елемент или материал на места, където е възможно изтичане;
г) признания на изтичане от стъклата за наблюдение или индикаторите за ниво или други визуални помощни средства;
д) признания на увреждане във връзките на защитните прекъсвачи, прекъсвачите за напитане, измервателните уреди и датчиците;
е) отклонения от нормалните условия на работа, показани от следните параметри, включително от показанията на електронните системи, работещи в реално време;
ж) други признания, показващи загуба на заряд/съдържание.
Член 8
Отстраняване на течове
1. Операторът гарантира, че поправката е извършена от персонал, сертифициран за извършването на тази специфична дейност.
Преди поправката трябва да се извърши изпомпване или отстраняване на газа, ако е необходимо.
2. Операторът гарантира, че е извършено изпитване с безкислороден азот или друг подходящ за изпитване под налягане и сушилен газ, когато е необходимо, последвано от изпомпване, презареждане и изпитване за изтичане.
Преди изпитване с безкислороден азот под налягане или с друг подходящ за изпитване под налягане газ, флуориранияте парникови газове се извеждат от цялата система, ако е необходимо.
3. Причината за изтичането се определя доколкото е възможно, за да се избегне повторно изтичане.
Член 9
Последващ контрол
Сертифициранят персонал, извършващ последващия контрол, предвиден в член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 842/2006, съсредоточава усилията си върху тези зони, където е бил открит и отстранен теч, както и върху съседните зони, когато при поправката е приложено механично усилие.
Член 10
Изисквания за системи, които за първи път се въвеждат в експлоатация
Новонисталираните системи се проверяват за течове незабавно след въвеждането им в експлоатация.
Член 11
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 19 декември 2007 година.
За Колисъвета
Stavros DIMAS
Член на Колисъвета | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007R1516/32007R1516_BG.pdf | 3 |
32008D0099 | category15 | 2007 | bg | РЕШЕНИЯ
КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 19 декември 2007 година
за присъединяване на Европейската общност за атомна енергия към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения
(2008/99/ЕО, Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като във предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, втори параграф от него,
като | във предвид Решение 2007/513/Евратом на Съвета от 10 юли 2007 г. за одобряване на присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения (1),
като има предвид, че:
(1) Член 2, буква д) от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия („Договора за Евратом“) гласи, че Европейската общност за атомна енергия („Общността“) чрез съответен контрол трябва да гарантира ядрените материали да не бъдат отклонявани за цели, различни от онези, за които са предназначени.
(2) Конвенцията за физическа защита на ядрения материал („конвенцията“) беше приета през 1979 г. и влезе в сила през 1987 г. 128 държави и Общността са страни по конвенцията (2). Всички държави-членки са страни по конвенцията.
(3) Същото на Европейските общности („Същото“) (3) реши, че участието на държавите-членки в конвенцията е съвместимо с разпоредбите на Договора за Евратом само при условие че в рамките на собствените й правомощия и юрисдикция Общността като такава е страна по конвенцията наравно с държавите-членки, както и че когато става въпрос за Общността, определени задължения по конвенцията могат да бъдат изпълнявани само чрез тясно партньорство между Общността и държавите-членки както при водене и приключване на преговори, така и при изпълнение на поетите задължения,
РЕШИ:
Член 1
Одобрява се присъединяването към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения от името на Европейската общност за атомна енергия.
Текстът на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения (приложение 1) и на декларацията на Европейската общност за атомна енергия в съответствие с член 18, параграф 4 и член 17, параграф 3 от посочената конвенция са приложени към настоящото решение (приложение 2).
Член 2
Инструментът за присъединяване се депонира при генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, който е депозитар на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения, възможно най-скоро след приемането на настоящото решение под формата на писмо, подписано от ръководителя на Делегацията на Европейската комисия към международните организации във Виена.
(1) ОВ L 190, 21.7.2007 г., стр. 12.
(2) Към 31 май 2007 г.
(3) Решение 1/78 от 14 ноември 1978 г., СПС 1978 г., стр. 2151, по-специално първата част от диспозитива на решението и точка 34.
Член 3
Членът на Европейската комисия, отговарящ за външните отношения, потвърждава чрез нота, съгласно приложението към настоящото решение (приложение 3), че ръководителят на Делегацията на Европейската комисия към международните организации във Виена е натоварен да депозира приложената към решението декларация при генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, който е депозитар на конвенцията („пълномощно“), възможно най-скоро след приемането на настоящото решение.
Съставено в Брюксел на 19 декември 2007 година.
За Комисията
Andris PIEBALGS
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Конвенция за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения
ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ,
КАТО ПРИЗНАВАТ правото на всички държави да развиват и използват ядрената енергия за мирни цели и тяхната законна заинтересованост от възможната полза при използването на ядрената енергия за мирни цели,
УБЕДЕНИ в необходимостта да се улеснят международното сътрудничество и трансферът на ядрени технологии с оглед използване на ядрената енергия за мирни цели,
КАТО СЪЗНАВАТ, че физическата защита е жизненоважна за опазване на общественото здраве, безопасността, околната среда и националната и международната сигурност,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД целите и принципите на Хартата на Организацията на обединените нации, отнасящи се до поддържането на международния мир и сигурност и поощряването на добросъседските и дружески отношения и сътрудничеството между държавите,
КАТО ОТЧИТАТ, че според текста на член 2, параграф 4 от Хартата на Организацията на обединените нации „Всички членове се въздържат в международните си отношения от заплахи или употреба на сила срещу териториалната целост или позитивната независимост на които и да било страна, или от всяко друго поведение, несъвместимо с целите на Организацията на обединените нации“,
КАТО СЕ ПОЗОВАВАТ на Декларацията относно мерките за ликвидиране на международния тероризъм, приложена към Резолюция 49/60 на Общото събрание от 9 декември 1994 г.,
В ЖЕЛАНИЕТО СИ да предотвратят потенциалната опасност от незаконния трафик, незаконното придобиване и използване на ядрения материал и саботирането на ядрен материал и ядрените съоръжения и като отбелязват, че физическата защита срещу такива действия е станала предмет на повишена национална и международна загриженост,
ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕНИ във връзка с ескалацията на терористични актове в целия свят във всички техни форми и проявления и във връзка със заплахите, създавани от международния тероризъм и организираната престъпност,
УБЕДЕНИ, че физическата защита играе важна роля в подкрепа на целите за ядрено неразпространение и противодействие на тероризма,
КАТО ЖЕЛАЯТ чрез настоящата конвенция да съдействат за укрепването в целия свят на физическата защита на ядрения материал и ядрените съоръжения, използвани за мирни цели,
УБЕДЕНИ, че правонарушенията по отношение на ядрения материал и ядрените съоръжения предизвикват сериозна загриженост и че съществува остра необходимост от предприемане на подходящи и ефективни мерки, или от укрепване на съществуващите мерки, за да се осигури предотвратяването, разкриването и наказването на такива правонарушения,
КАТО ЖЕЛАЯТ да се засили още повече международното сътрудничество за разработване, в съответствие с националното законодателство на всяка държава участничка и с настоящата конвенция, на ефективни мерки за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения,
УБЕДЕНИ, че настоящата конвенция трябва да съдейства за безопасното използване, съхраняване и превозване на ядрения материал и безопасната работа на ядрените съоръжения,
КАТО ПРИЗНАВАТ, че съществуват формулирани на международно равнище препоръки по обезпечаване на физическата защита, които периодично се обявяват и могат да служат като ориентация за съвременните способи за постигане на ефективни нива на физическа защита,
КАТО ПРИЗНАВАТ също, че ефективната физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения, използвани за военни цели, е отговорност на държавата, притежаваща такъв ядрен материал и ядрени съоръжения, и с разбирането, че такъв материал и съоръжения се намират и ще се намират и в бъдеще под строго физическа защита,
СЕ СПОРУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
Член 1
За целите на настоящата конвенция:
а) „ядрен материал“ означава плутоний, с изключение на плутоний с концентрация на изотопите над 80 % в плутоний-238; уран-233; уран, обогатен с изотопи уран-235 или уран-233; уран, съдържащ смес от изотопи, които се срещат в природата под форма, отличаваща се от рудата или рудните остатъци, и всякакъв материал, който съдържа един или повече от горепосочените елементи;
б) „уран, обогатен с изотопи 235 или 233“ означава уран, съдържащ изотопи уран-235 или уран-233 и двата изотопа в такова количество, в което превишаването на процентното отношение на сумата на тези изотопи към изотопа уран-238 е по-високо, отколкото отношението на изотопа уран-235 към изотопа уран-238 в природата;
в) „международен превоз на ядрен материал“ означава превоз на партиди ядрен материал с всякакъв вид транспортни средства, които се изпращат извън пределите на държавата, от която произхожда товарът, започвайки от съоръжението на изпращача в тази държава и завършвайки до съоръжението на получателя в държавата краен получател;
г) „международен превоз на ядрен материал“ означава превоз на партиди ядрен материал с всякакъв вид транспортни средства, които се изпращат извън пределите на държавата, от която произхожда товарът, започвайки от съоръжението на изпращача в тази държава и завършвайки до съоръжението на получателя в държавата краен получател;
д) „саботаж“ означава всяко умишлено деяние, насочено срещу ядрено съоръжение или ядрен материал при неговото използване, съхраняване или превозване, което би могло да доведе до освобождаването на значителни количества радиация или радиоактивен материал;
Член 1А
Целите на настоящата конвенция са да се постигне и да се поддържа в целия свят ефективна физическа защита на ядрения материал, използван за мирни цели, и на ядрените съоръжения, използвани за мирни цели; да се предотвратят и да се противодейства на правонарушенията, свързани с такъв материал и съоръжения в целия свят, както и да се улесни сътрудничеството между държавите участнички за тези цели.
Член 2
1. Настоящата конвенция се прилага за ядрен материал, използван за мирни цели, при неговото използване, съхраняване или превозване, и за ядрени съоръжения, използвани за мирни цели, като членове 3 и 4 и член 5, параграф 4 от настоящата конвенция се прилагат за такъв ядрен материал само по време на международен превоз на ядрен материал.
2. Отговорността за създаването, въвеждането и поддържането на режим на физическа защита в рамките на държава участник се носи изцяло от тази държава.
3. Освен изрично поетите ангажименти от държавите — страни по настоящата конвенция, нищо в настоящата конвенция не може да бъде изтълкувано като засягащо суверенните права на дадена държава.
4. а) Нищо в настоящата конвенция не засяга други права, задължения и отговорности на държавите участнички по силата на международното право, в частност целите и принципите на Хартата на Организацията на обединените нации и международното хуманитарно право;
б) Действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт, както тези термини се разбират в международното хуманитарно право, което са уредени от това право, не се уреждат с настоящата конвенция, също както и действията, предприемани от военните сили на дадена държава в изпълнение на официалните им функции, доколкото са уредени с други разпоредби на международното право, не се уреждат с настоящата конвенция.
в) Нищо в настоящата конвенция не следва да се тълкува като правомерно позволение да се употребява сила или да се заплашва с употреба на сила срещу ядрен материал или ядрени съоръжения, използвани за мирни цели;
г) Нищо в настоящата конвенция не освобождава от отговорност за неправомерни в други отношения действия, нито ги прави правомерни, нито е пречка за привличане под отговорност на основание други правни актове.
5. Настоящата конвенция не се прилага за ядрен материал, използван или съхраняван за военни цели, нито за ядрени съоръжения, съдържащи такъв материал.
Член 2А
1. Всяка държава участничка създава, въвежда и поддържа подходящ режим за физическа защита, приложим за ядрен материал и ядрени съоръжения, намиращи се под нейната юрисдикция, с цел да:
а) защити от кражба и друго незаконно придобиване ядрения материал при неговото използване, съхраняване и превозване;
б) осигури предприемането на бързи и всеобхватни мерки, за да се установи местонахождението и когато е целесъобразно, да се върне липсващия или откраднат ядрен материал;
в) защити ядрения материал и ядрените съоръжения срещу саботаж;
г) смекчи или сведе до минимум радиологичните последствия от саботаж.
2. При прилагане на параграф 1 всяка държава участничка:
а) създава и поддържа законодателна и регулаторна рамка за управлението на физическата защита;
б) създава или определя компетентен(ни) орган(и), отговорен(ни) за прилагането на законодателната и регулаторната рамка;
в) предприема други подходящи мерки, необходими за физическата защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
3. При изпълнение на задълженията по параграфи 1 и 2 всяка държава участничка, без да се засяга прилагането на което и да било друга разпоредба на настоящата конвенция, прилага, доколкото това е обосновано и практически осъществимо, следните основни принципи за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП А: Отговорност на държавата
Отговорността за създаването, въвеждането и поддържането на режим за физическа защита в рамките на една държава е отговорност изцяло на тази държава.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Б: Отговорност по време на международен превоз
Отговорността на една държава за осигуряването на достатъчна защита на ядрения материал се разпростира и върху международния му превоз, докато тази отговорност не се прехвърли по надлежния ред на друга държава, когато това е необходимо.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП В: Законодателна и регулаторна рамка
Държавата носи отговорност за създаването и поддържането на законодателната и регулаторната рамка за управление на физическата защита. Тази рамка трябва да способства за установяването на приложими изисквания за физическа защита и да включва система за оценяване и лицензирание или други процедури за издаване на разрешения. Тази рамка трябва да включва система за инспектиране на ядрените съоръжения и превози с цел проверка на съответствието с приложимите изисквания и условия на лиценза или друг разрешителен документ и за установяване на механизъм за обеспечаване спазването на приложимите изисквания и условия, в това число ефективни санкции.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Г: Компетентен орган
Държавата трябва да създаде или определи компетентен орган, който да е отговорен за прилагането на законодателната и регулаторна рамка и да разполага с нужните правомощия, компетенции и финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените му отговорности. Държавата трябва да предприеме мерки за осигуряване на ефективна независимост между функциите на компетентния държавен орган и тези на всяка друга структура, на която са въложени функции по насърчаване на прилагането или в сферата на използването на ядрената енергия.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Д: Отговорност на притежателите на лицензи
Отговорностите по прилагането на различните елементи на физическата защита в рамките на една държава трябва да бъдат ясно определени. Държавата трябва да гарантира, че основната отговорност за прилагането на физическата защита на ядрения материал или ядрените съоръжения лежи върху притежателите на съответните лицензи или друг вид разрешителни документи (например оператори или товароизпращачи).
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Е: Култура по сигурността
Всички организации, участващи във въвеждането на физическата защита, трябва да отделят дължимото приоритетно внимание на културата по сигурността, на нейното развитие и поддържане, необходими, за да се осигури ефективното й въвеждане в цялата организация.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Ж: Заплаха
Физическата защита на държавата трябва да се основава на провежданата от държавата текуща оценка на заплахата.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП З: Степенуван подход
Изискванията към физическата защита трябва да се основават на степенуван подход, който взема под внимание текущата оценка на заплахата, относителната атрактивност, характера на материала и възможните последствия, свързани с непозволеното изземване на ядрен материал и със саботаж срещу ядрен материал или ядрени съоръжения.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП И: Защита в дълбочина
Държавните изисквания за физическа защита трябва да отразяват подход, включващ няколко нива и методи на защита (конструктивни или други инженерно-технически, кадрови и организационни), които противникът трябва да преодолее или да заобиколи, за да постигне целите си.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Й: Осигуряване на качеството
Следва да бъдат създадени и да се осъществяват политика и програми за осигуряване на качеството, за да се гарантира, че са удовлетворени специфичните изисквания за всички дейности, важни за физическата защита.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП К: Планове за действие в извънредни ситуации
С цел предприемане на отговорни мерки в случай на непозволено изземване на ядрен материал или саботаж на ядрени съоръжения или ядрен материал, или опит за такива, всички притежатели на лицензи и съответните компетентни органи трябва да изготвят и съответно отработят планове за действие в извънредни (аварийни) ситуации.
ОСНОВЕН ПРИНЦИП Л: Поверителност
Държавата следва да въведе изисквания по отношение на опазването на поверителността на информацията, чието непозволено разкриване може да компрометира физическата защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
4. а) Разпоредбите на настоящия член не се прилагат за ядрен материал, за който държавата участничка основателно е решила, че няма нужда да бъде обект на режима за физическа защита, установен съгласно параграф 1, като се вземат предвид характерът на материала, неговото количество и относителна атрактивност, възможните радиологични и други последствия, свързани с всяко непозволено действие, насочено срещу него, и текущата оценка на заплахата срещу него;
б) Ядреният материал, който не попада в обхвата на разпоредбите на настоящия член съгласно б) а), следва да бъде защитен в съответствие с практиките за предпазливо боравене.
Член 3
Всяка държава участничка, в рамките на своето национално законодателство и в съответствие с международното право, взема съответните мерки, за да гарантира, доколкото е възможно, че по време на международен превоз ядреният материал, който се намира в пределите на страната или на борда на кораб или самолет, пътуващ под нейна юрисдикция, ако такъв кораб или самолет участва в превозването в страната или извън нея, ще бъде защитаван в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
Член 4
1. Никоя държава участничка не изнася или не разрешава да се изнася ядрен материал, ако тази държава участничка не е получила гаранции, че по време на международния превоз на ядрения материал този материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
2. Никоя държава участничка не внася или не разрешава да се внася ядрен материал от която и да е страна, ако тази страна не е страна по настоящата конвенция, ако държавата участничка не е получила гаранции, че по време на международния превоз на ядрения материал този материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
3. Никоя държава участничка не разрешава транзитен превоз на своята територия на ядрен материал по суша или по вътрешните водни пътища или чрез своите аерогари или морски пристанища между държави, които не са страни по настоящата конвенция, ако същата държава участничка не е получила гаранции в границите на възможното, че по време на международния превоз на ядрения материал този ядрен материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1.
4. Всяка държава участничка прилага в рамките на своето национално законодателство равнищата на физическа защита, описани в приложение 1, по отношение на ядрения материал, който се превозва от едно място в тази държава на друго място в същата държава през международни води или във вътрешно пространство.
5. Държавата участничка, отговорна за получаване на гаранции, че ядреният материал ще бъде защитен в съответствие с равнищата, описани в приложение 1, съгласно параграф 1—3, определя и предварително уведомява държавите, през чиито територии се предвижда да се превозва ядреният материал по суша или по вътрешните водни пътища или в чиито аерогари или морски пристанища се предвижда влизането на ядрения материал.
6. Отговорността за получаване на гаранциите по параграф 1 може да бъде прехвърлена по взаимно съгласие върху държавата участничка, ангажирана в превоза като държава вносителка.
7. Нищо в настоящия член не следва да бъде тълкувано като каквото и да било засягане на териториалния суверенитет и юрисдикцията на държава, включително суверенитета и юрисдикцията над нейното въздушно пространство и териториалните й води.
Член 5
1. Държавите участници определят и взаимно се информират, непосредствено или чрез Международната агенция по атомна енергия, за службите за връзка помежду им по въпроси, попадащи в обхвата на настоящата конвенция.
2. В случай на кражба, грабеж или всяко друго незаконно присвояване на ядрен материал или реална опасност от такива действия държавите участници, в съответствие със своето национално законодателство, осигуряват максимално сътрудничество и оказват помощ за връщането и защитата на такъв материал на всяка държава, която се обръща към тях с подобна молба. В частност:
а) държавата участничка взема съответните мерки за възможно най-бързото информиране на другите заинтересовани според нея държави във връзка с всяка кражба, грабеж или друга незаконна форма на присвояване на ядрен материал или във връзка с реална опасност от такива действия, а също и за информиране, когато това е необходимо, на Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации;
6) при това, при необходимост заинтересованите държави участници обменят информация помежду си, с Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации за осигуряване защитата на застрашен ядрен материал, проверка на целостта на транспортния контейнер или връщане на незаконно присвоен ядрен материал и следва да:
i) координират своите усилия по дипломатически и други съгласувани канали;
ii) оказват помощ, ако им е поискана такава;
iii) осигуряват връщането на възстановен ядрен материал, присвоен или загубен в резултат на гореспоменатите събития.
Начините за осъществяване на такова сътрудничество се определят от заинтересованите държави участници.
3. В случай на реална заплаха от саботаж на ядрен материал или ядрено съоръжение или в случай на саботаж на последните държавите участници си сътрудничат в максимално възможна степен в съответствие с националното си законодателство и при спазване на съответните им международноправни задължения, както следва:
а) ако държава участникка има информация за реална заплаха от саботаж на ядрен материал или ядрено съоръжение в друга държава, тя взима решение да се предприемат съответните стъпки, за да информира възможно най-бързо за тази заплаха въпросната държава, а когато е необходимо, и Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, с цел да се предотврати саботажът;
б) в случай на саботаж на ядрен материал или ядрено съоръжение в държава участникка и ако по нейна пречка е възможно други държави да бъдат радиологично засегнати, тази държава, без с това да се засягат другите й задължения по международното право, предприема съответните стъпки, за да информира възможно най-бързо държавата(ите), които(то)той е вероятно да бъде(ат) радиологично засегнат(и) и за да информира, когато е необходимо, Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, с цел да се сведат до минимум или смекчат радиологичните последствия от него;
в) ако в контекста на буквите а) и б) държава участникка поиска помощ, всяка държава участникка, към която е отправено искане за помощ, незабавно взема решение и уведомява молещата държава пряко или чрез Международната агенция по атомна енергия дали е в състояние да окаже исканата помощ, както и за обхвата и условията на помощта, която може да бъде оказана;
г) координацията на сътрудничеството по буквите а) до в) се осъществява по дипломатически и други съгласувани канали. Средствата за осъществяване на това сътрудничество се определят от заинтересованите държави участници на двустранна или многостранна основа.
4. Държавите участници надлежно си сътрудничат и провеждат консултации помежду си, пряко или чрез Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, за получаване на препоръки относно организацията, експлоатацията и подобряването на системите за физическа защита на ядрения материал в процеса на международния му превоз.
5. Държава участникка може надлежно да провежда консултации и да си сътрудничи с други държави участници, пряко или чрез Международната агенция по атомна енергия и другите съответни международни организации, за получаване на препоръки относно организацията, експлоатацията и подобряването на системите за физическа защита на ядрения материал при неговото използване, съхраняване и превозване вътре в самата държава, както и на ядрените съоръжения.
Член 6
1. Държавите участници вземат съответните мерки, съвместими с националното им законодателство, за защита на секретността на всяка поверителна информация, която те получават по силата на разпоредбите на настоящата конвенция от друга държава участникка или чрез участие в дейност, проведена за целите на прилагането на настоящата конвенция. Ако държавите участници предоставят поверителна информация на международни организации или държави, които не са страни по настоящата конвенция, следва да бъдат взети мерки за обезпечаване опазването на тайната на тази информация. Държава участникка, която е получила поверителна информация от друга държава участникка, може да предостави тази информация на трети страни само със съгласието на другата държава участникка.
2. Съгласно условията на настоящата конвенция от държавите участнички не се изисква да предоставят каквато и да било информация, която те нямат право да дават съгласно своето национално законодателство или която може да застраши сигурността на заинтересованата държава или физическата защита на ядрения материал или ядрените съоръжения.
Член 7
1. Преднамереното извършване на:
а) действие без разрешение на компетентните органи, като получаване, притежаване, използване, предаване, възпроизвеждане или разпръскване на ядрен материал, което причинява или може да причини смърт или сериозна телесна повреда на лица или значителна щета на собственост или на околната среда;
б) кражба на ядрен материал или присвояването му чрез грабеж;
в) присвояване или получаване на ядрен материал чрез измама;
г) действие, което представлява пренасяне, изпращане или преместване на ядрен материал във или извън дадена държава без разрешение на компетентните органи;
д) действие, насочено срещу ядрено съоръжение, или действие, представляващо намеса в дейността на ядрено съоръжение, при което правонарушителят причинява намерено или със съзнанието, че действието вероятно ще причини смърт или сериозна телесна повреда на лица или съществени щети на собственост или на околната среда чрез изпълнение на радиоактивно лъчение или изхвърляне на радиоактивни вещества, освен ако действието не е предприето в съответствие с националното законодателство на държавата участничка, на чиято територия се намира ядреното съоръжение;
е) действие, представляващо искане на ядрен материал чрез заплаха или употреба на сила или друга форма на сплашване;
ж) заплашване:
ii) да се използва ядрен материал за причиняване на смърт или сериозна телесна повреда на лица или значителна щета на собственост или на околната среда, или да се извърши правонарушението, описано в буква д); или
ii) да се извърши правонарушението, описано в букви б) и д), за да бъде принудено(а) физическо или юридическо лице, международна организация или държава да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие;
з) опит за извършване на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до д);
и) действие, представляващо участие в някое от правонарушенията, описани в букви от а) до з);
й) действие от лице, което организира или ръководи други с цел извършване на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до з); и
к) действие, което способства за извършването на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до з), от група от хора, действащи с обща цел: такова действие е преднамерено и се извършва:
ii) или с цел подпомагане на престъпната дейност или престъпната цел на тази група, когато такава дейност или цел включва извършването на някое от правонарушенията, описани в букви от а) до ж);
ii) или със съзнание за намеренето на групата да извърши някое от правонарушенията, описани в букви от а) до ж), се обявява от всяка държава участничка за правонарушение, наказуемо според националното й законодателство.
2. Всяка държава участничка предвижда за наказване на правонарушенията, описани в настоящия член, подходящи санкции, които отчитат тяхната сериозност.
Член 8
1. Всяка държава участничка взема необходимите мерки за прилагане на своята юрисдикция за правонарушенията, посочени в член 7, в следните случаи:
а) когато правонарушението е извършено на територията на тази държава или на борда на кораб или самолет, регистриран в тази държава;
б) когато предполагаемият извършител е гражданин на тази държава.
2. Освен това всяка държава участничка взема необходимите мерки за прилагане на юрисдикцията си за тези правонарушения в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на нейната територия и тя не го предава в съответствие с член 11 на нито една от държавите, посочени в параграф 1.
3. Настоящата конвенция не изключва каквато и да било наказателна юрисдикция, осъществявана съгласно националното законодателство.
4. Освен държавите участнички, посочени в параграфи 1 и 2, всяка държава участничка може в съответствие с международното право да прилага своята юрисдикция за правонарушенията, посочени в член 7, когато участва в международен превоз на ядрен материал в качеството на изнасяща или внасяща държава.
Член 9
След като се убеди в наличието на достатъчно основания за това, държавата участничка, на чиято територия се намира предполагаемият извършител, взема съответните мерки, включително и задържане под стража, съгласно своето национално законодателство, за да осигури явяването му в съда или неговото предаване.
Мерките, взети съгласно настоящия член, незабавно се довеждат до знанието на държавите, от които се изисква да приложат своята юрисдикция в съответствие с член 8, а когато това е необходимо, и на всички останали заинтересовани държави.
Член 10
Ако държавата участничка, на чиято територия се намира предполагаемият извършител, не го предаде без каквито и да било изключения и без неоправдано забавяне, тя следва да предаде делото на своите компетентни органи за целите на наказателното преследване по процедура в съответствие със законодателството на тази държава.
Член 11
1. Изброените в член 7 правонарушения се разглеждат като правонарушения, свързани с предаване на правонарушителите, включени във всеки договор за предаване, съществуващ между държавите участнички. Държавите участнички се задължават да запълват включително и тези правонарушения в всички последващи договори за предаване, които ще бъдат сключени помежду им.
2. Ако държава участничка, обвързваща предаването на правонарушителя с наличието на такъв договор, получи искане за предаване от друга държава участничка, с която не е обвързана чрез договор за предаване, тя може при желание да разглежда настоящата конвенция като юридическа основа за предаването във връзка с такова правонарушение. Предаването се подчинява на другите условия, предвидени в законодателството на държавата, която е получила искането.
3. Държавите участнички, които не обвързват предаването на правонарушителите с наличие на договор, признават тези правонарушения като правонарушения, свързани с предаване помежду им, при условията, предвидени в законодателството на държавата, получила искането.
4. Всяко от правонарушенията се разглежда за целите на предаването, осъществявано между държавите участнички, като правонарушение, извършено не само на мястото, където е станало, но и на територията на държавите участнички, от които се изисква да приложат своята юрисдикция в съответствие с член 8, параграф 1.
Член 11А
Никое от правонарушенията, посочени в член 7, не се разглежда за целите на предаването или взаимната правна помощ като политически правонарушение или като правонарушение, свързано с политически правонарушение, или като правонарушение, извършено с политически мотиви. Поради това искането за предаване или за взаимна правна помощ, свързано с такова правонарушение, не може да бъде отхвърлено с единствен мотив, че то засяга политически правонарушение или правонарушение, свързано с политически правонарушение, или правонарушение, извършено с политически мотиви.
Член 11Б
Нищо в настоящата конвенция не се тълкува като налагащо задължение за предаване на дадено лице или за предоставяне на взаимна правна помощ, ако държавата участничка, получила искането, има съществени основания да вярва, че искането за предаване за правонарушение по член 7 или за взаимна правна помощ по отношение на такива правонарушения е отправено с цел да се преследва по съдебен път или да се накаже това лице заради неговата раса, вероизповедание, националност, етнически произход или политически възгледи, или че удовлетворяването на искането би навредило на положението на този човек по някоя от тези причини.
Член 12
На всяко лице, по отношение на което се води съдебно дирене във връзка с което и да било от правонарушенията, посочени в член 7, се гарантира справедливо отношение през всички етапи на съдебното дирене.
Член 13
1. Държавите участнички си оказват една на друга максимално съдействие във връзка с наказателни производства, образувани по отношение на правонарушенията, посочени в член 7, включително и по отношение на предоставяне на намиращите се на тяхно разположение доказателства, необходими за целите на наказателното преследване. Във всички случаи се прилага законодателството на държавата, получила молба за съдействие.
2. Разпоредбите на параграф 1 от настоящия член не засягат задълженията по който и да е друг двустранен или многостранен договор, който урежда или ще урежда напълно или частично взаимната помощ по наказателни дела.
Член 13А
Нищо в настоящата конвенция не засяга предаването на ядрена технология за мирни цели, което се предприема, за да подсили физическата защита на ядрен материал и ядрени съоръжения.
Член 14
1. Всяка държава участничка информира депозитария за своите законови и подзаконови актове, които се отнасят до прилагането на настоящата конвенция. Депозитарят периодично изпраща такава информация до всички държави участнички.
2. Държавата участничка, в която е започнато наказателно преследване срещу предполагаем извършител на правонарушение, най-напред в рамките на възможното уведомява за окончателния резултат от съдебното следствие непосредствено заинтересованите държави. Държавата участничка също съобщава за окончателното решение на депозитария, който информира всички държави участнички.
3. Ако правонарушението касае ядрен материал по време на неговото използване, съхраняване или превозване, а предполагаемият извършител и ядреният материал остават на територията на държавата участничка, в която е извършено правонарушението, или ако правонарушението касае ядрено съоръжение и предполагаемият извършител остане на територията на държавата участничка, в която е било извършено правонарушението, нищо в настоящата конвенция няма да се тълкува като изискване към тази държава участничка да предоставя информация относно наказателното производство във връзка с това правонарушение.
Член 15
Приложението съставлява неразделна част от настоящата конвенция.
Член 16
1. Пет години след влизането в сила на изменението, прието на 8 юли 2005 г., депозитарят свиква конференция на държавите участнички за разглеждане на въпроса за изпълнението на настоящата конвенция и за съответствието на нейния преамбул, на цялата й оперативна част и на приложението й със съществуващата в момента ситуация.
2. Впоследствие, не по-често от веднъж на пет години, мнозинството от държавите участнички може да изиска свикването на следващи конференции със същата цел, като се обяви със съответното предложение към депозитария.
Член 17
1. В случай на спор между две или повече държави участнички относно тълкуването или прилагането на настоящата конвенция тези държави участнички провеждат съвместни консултации с цел уреждане на спора чрез преговори или чрез други мирни способы за разрешаване на спорове, приемливи за всички страни по спора.
2. Всяки спор от подобен характер, който не може да бъде разрешен по посочените в параграф 1 начини, по молба на която и да е страна, участваща в спора, се предава на арбитраж или се отнася до Международния съд за вземане на решение. При предаване на спора на арбитраж, ако в продължение на шест месеца след постъпването на молбата страните, участващи в спора, не се споразумеят относно организацията на арбитражното дело, една от страните може да се обрне с молба към председателя на Международния съд или към генералния секретар на ООН да назначи един или повече арбитри. В случай на противоречиви молби на страните, участващи в спора, отнасянето на въпроса до генералния секретар на ООН има приоритет.
3. Всяка държава участничка може по време на подписването, ратифицирането, приемането или одобряването на настоящата конвенция или присъединяването към нея да заяви, че не се счита обвързана с едната или и с двете процедури за разрешаване на спорове, предвидени в параграф 2. Другите държави участници не са обвързани с процедура за разрешаване на спорове, предвидена в параграф 2, по отношение на държавата участничка, направила резерва по тази процедура.
4. Всяка държава участничка, която е направила резерва съгласно параграф 3, може по всяко време да я оттегли чрез уведомление до депозитария.
Член 18
1. Настоящата конвенция ще бъде открита за подписване от всички държави в седалището на Международната агенция по атомна енергия във Виена и в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк от 3 март 1980 г. до влизането ѝ в сила.
2. Настоящата конвенция подлежи на ратифициране, приемане или одобряване от държавите, които са я подписали.
3. След влизането ѝ в сила настоящата конвенция ще бъде открита за присъединяване за всички държави.
4. а) Настоящата конвенция ще бъде открита за подписване или присъединяване от международните организации и регионалните организации с интеграционен или друг характер, при условие че всяка такава организация се състои от суверенни държави и е компетентна да води преговори, да сключва и да прилага международни споразумения по въпросите, обхванати от настоящата конвенция;
б) По въпросите от тяхната компетентност тези организации от своето име упражняват правата и изпълняват задълженията, които настоящата конвенция приписва на държавите участнички;
в) Когато става страна по настоящата конвенция, същата организация изпраща на депозитария декларация, в която се посочва кои държави са нейни членки и кои членове от настоящата конвенция не се прилагат към нея;
г) Такава организация не разполага със собствен глас в допълнение към гласовете, които имат държавите участнички в нея.
5. Документите за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване се предават за съхранение на депозитария.
Член 19
1. Настоящата конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на предаване за съхранение на депозитария на двадесет и първия инструмент за ратифициране, приемане или одобряване.
2. За всяка държава, която ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към настоящата конвенция след датата на депозиране на двадесет и първия инструмент за ратифициране, приемане или одобряване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от страна на тази държава на нейния документ за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване.
Член 20
1. Без да се засягат разпоредбите на член 16, държава участничка може да предложи изменения на настоящата конвенция. Предложеното изменение се изпраща на депозитария, който незабавно го препраща на всички държави участнички. Ако мнозинството от държавите участници поиска от депозитария да се свика конференция за разглеждане на предложените изменения, депозитарият кани всички държави участници на такава конференция, която се открива не по-рано от 30 дни след изпращането на поканите. Всяко изменение, прието на конференцията с мнозинство от две трети от гласовете на държавите участнички, незабавно се разпраща от депозитария на всички държави участнички.
2. Изменението влиза в сила за всяка държава участничка, която е предала за съхраняване инструмент за ратифициране, приемане или одобряване на изменението, на тридесетия ден след датата, на която две трети от държавите участнички са предали инструментите си за ратифициране, приемане или одобряване за съхраняване от депозитара. След това изменението влиза в сила за всяка друга държава участничка от деня на предаването от тази държава за съхраняване на нейния инструмент за ратифициране, приемане или одобряване на изменението.
Член 21
1. Всяка държава участничка може да денонсира настоящата конвенция чрез писмено уведомление до депозитара.
2. Денонсирането влиза в сила сто и осемдесет дни след датата на получаване на уведомлението от депозитара.
Член 22
Депозитарят незабавно уведомява всички държави:
а) за всяко подписване на настоящата конвенция;
б) за всяко предаване за съхраняване на инструмент за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване;
в) за всяка резерва или оттегляне на такава резерва съгласно член 17;
г) за всяко съобщение, направено от организация в съответствие с член 18, параграф 4, буква в);
д) за влизането в сила на настоящата конвенция;
е) за всяко изменение на настоящата конвенция; и
ж) за всяко денонсиране, обявено съгласно член 21.
Член 23
Оригиналът на настоящата конвенция, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, се предава за съхранение на генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, който изпраща заверени копия от конвенцията на всички държави.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Равнища на физическа защита, използвани при международен превоз на ядрения материал, класифициран в приложение II
1. Равнищата на физическа защита на ядрения материал по време на съхраняване, свързано с международен превоз на ядрен материал, включват:
а) за материали от категория III – съхраняване в пределите на зона, достъпът до която се контролира;
б) за материали от категория II – съхраняване в пределите на зона, която се намира под постоянно наблюдение от охрана или от електронни прибори, обкръжена от физическа бариера с ограничен брой входни пунктове при съответен контрол, или в пределите на каквото и да е друга зона с аналогично равнище на физическа защита;
в) за материали от категория I – съхраняване в пределите на защитена зона, както е определена по-горе за материали от категория II, достъпът до която освен това е разрешен само за лица, чиято благонадеждност е установена, и които се намира под наблюдение на охрана, поддържаща постоянна връзка със съответните сили за реагиране. Целта на конкретните мерки, които се вземат при такива случаи, е откриване и предотвратяване на всякакви нападения, неразрешен достъп или неразрешено изземване на материал.
2. Равнищата на физическа защита на ядрения материал по време на международен превоз включват:
а) за материали от категории II и III превозът се извършва с изпращача, като се вземат специални предпазни мерки, включително предварителна договореност между изпращача, получателя и превозвача и предварителна договореност между физическите или юридическите лица, намиращи се под юрисдикцията и ръководещи се от правните норми на изнасящите и внасящите държави, които определят времето, мястото и процедурата за предаване на отговорност при превоза;
б) за материали от категория I превозът се извършва, като се вземат специални предпазни мерки, както са определени по-горе за превоз на материали от категории II и III, и освен това под постоянното наблюдение на охраната и при условия, които осигуряват тясна връзка със съответните сили за реагиране;
в) за природния уран във форма, различна от формата на руда или рудни остатъци, защитата при превоза на количества, превишаващи 500 кг, включва предварително уведомяване за превоза, в което се посочват вида на транспорта, предполагаемото време на пристигане и потвърждаването за получаване на товара.
### Таблица: Класификация на ядрения материал
| Материал | Форма | Категория |
|-----------|-------|-----------|
| | | I | II | III (v) |
| 1. Плутоний (a) | Необлъчен (b) | 2 kg или повече | По-малко от 2 kg, но повече от 500 g | 500 g или по-малко, но повече от 15 g |
| 2. Уран-235 | Необлъчен (b) | 5 kg или повече | По-малко от 5 kg, но повече от 1 kg | 1 kg или по-малко, но повече от 15 g |
| | Уран, обогатен с 20 % $^{235}$U или повече | 10 kg или повече | По-малко от 10 kg, но повече от 1 kg | 10 kg или повече |
| | Уран, обогатен с 10 % $^{235}$U, но по-малко от 20 % | | | |
| | Уран, обогатен до над естествените нива, но по-малко от 10 % $^{235}$U | | | |
| 3. Уран-233 | Необлъчен (b) | 2 kg или повече | По-малко от 2 kg, но повече от 500 g | 500 g или по-малко, но повече от 15 g |
| 4. Облъчено гориво | | | | |
(a) Всички плутоний, с изключение на плутоний, чиято изотопна концентрация превишава 80 % по плутоний 238.
(b) Материал, необлъчен в реактора, или материал, облъчен в реактора, но с равнище на облъчване, равно или по-малко от 1 грей/ч (100 рад/ч) на разстояние един метър без защита.
(c) Количествата, непопадащи в категория III, и природният уран следва да бъдат защитени в съответствие с практиките за предпазливо боравене.
(d) Въпреки че се препоръчва да се приложи защита, държавите могат, изхождайки от конкретните обстоятелства, да определят друга категория на физическа защита.
(e) Друго гориво, което преди облъчването, в зависимост от първоначалния състав на деления се материал, е попадало в категория I или II, може да бъде понижено по равнище не повече от една категория, ако равнището на излъчване на горивото надвишава 1 грей/ч (100 рад/ч) на разстояние 1 м без защита.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Декларация на Европейската общност за атомна енергия, съгласно член 18, параграф 4 и член 17, параграф 3 от конвенцията
Понастоящем в Европейската общност за атомна енергия членуват следните държави: Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианска република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нишерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Общността декларира, че членове 8—13 и член 14, параграфи 2 и 3 от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения не се прилагат за нея.
Освен това съгласно член 17, параграф 3 от конвенцията Общността декларира също, че тъй като само държави могат да бъдат страни по дела пред Международния съд, Общността е обвързана само с арбитражната процедура, посочена в член 17, параграф 2.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
ПЪЛНОМОЩНО
Аз, долуподписаният, ............................................., член на Комисията на Европейските общности, отговарящ за външните отношения и европейската политика на добросъседство, с настоящото потвърждавам назначаването на:
Г-н/Г-жа .................................................................
ръководител на Делегацията на Европейската комисия
към международните организации във Виена
който/която да депозира при генералния директор на Международната агенция по атомна енергия, от името на Европейската общност за атомна енергия, инструмента за присъединяване към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и ядрените съоръжения.
Брюксел. | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32008D0099/32008D0099_BG.pdf | 16 |
32008H0098 | category15 | 2007 | bg | "II\n\n(Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Еврат(...TRUNCATED) | "енон, ди-(2-етил-хексил)фталат; фенол; 5-третичен-бутил-2, (...TRUNCATED) | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32008H0098/32008H0098_BG.pdf | 4 |
32008D0080 | category15 | 2007 | bg | "КОМИСИЯ\n\nРЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА\nот 21 декември 2007 годин(...TRUNCATED) | "(1) На 29 юни 2007 г. Република Австрия, в съответствие с чл(...TRUNCATED) | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32008D0080/32008D0080_BG.pdf | 6 |
32007D0205 | category15 | 2007 | bg | "РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА\nот 22 март 2007 година\nза създаване(...TRUNCATED) | "а за създаване на Европейската общност,\nкато въз пред(...TRUNCATED) | false | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007D0205/32007D0205_BG.pdf | 4 |
32007R1418 | category15 | 2007 | bg | "РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1418/2007 НА КОМИСИЯТА\nот 29 ноември 2007 год(...TRUNCATED) | "СТИ,\n\nкато във предвид Договора за създаване на Европ(...TRUNCATED) | true | false | 0 | true | pdfs_category15/2007/law32007R1418/32007R1418_BG.pdf | 47 |
End of preview. Expand
in Data Studio
EU Law Dataset – Category 15.10: Environment
This dataset contains official legal documents from the European Union, collected from the EUR-Lex website, specifically under category 15.10: "Environment". The documents span from the year 1961 to 2025 and are provided in multiple European "languages. The original documents are in PDF format and have been converted into various text-based formats using OLMCR. The dataset splits represent the different "languages available for each document. It is designed for multilingual legal document retrieval. Queries consist of structured metadata, and each query is paired with the corresponding legal document as a positive retrieval example.
🔗 Links
Dataset Structure
Each document represents a legal act and is available in several European "languages. The dataset includes the same set of documents processed through different document conversion methods, organized into pages represented as rows in the dataset. Each row contains the following fields:
- law_id: Unique identifier of the legal document.
- category: Category identifier of the legal document (e.g.,
category15). - year: Year the legal document was published.
- primary_language: Language code of the document (e.g.,
de). - metadata: Document header and front-matter text extracted from the source.
- text: Full document text content, excluding metadata.
- is_table: Boolean indicating whether any page in the document contains a table.
- is_diagram: Boolean indicating whether any page in the document contains a diagram.
- rotation_correction: Maximum absolute rotation correction (in degrees) applied across document pages.
- is_rotation_valid: Boolean indicating whether rotation correction was valid for all pages.
- pdf_path: Relative path to the original PDF file of the document.
- pdf_total_pages: Total number of pages in the original PDF document.
languages
The dataset covers the 23 official languages of the European Union:
- Bulgarian (BG)
- Croatian (HR)
- Czech (CS)
- Dutch (NL)
- English (EN)
- Estonian (ET)
- Finnish (FI)
- French (FR)
- German (DE)
- Greek (EL)
- Hungarian (HU)
- Irish (GA)
- Italian (IT)
- Latvian (LV)
- Lithuanian (LT)
- Maltese (MT)
- Polish (PL)
- Portuguese (PT)
- Romanian (RO)
- Slovak (SK)
- Slovenian (SL)
- Spanish (ES)
- Swedish (SV)
Older documents may not include all 23 languages due to EU membership timelines, but more recent documents are consistently available in all languages.
Source and Licensing
- Source: EUR-Lex – Access to European Union Law
- Category: 15.10 Environment (under directory 15: Environment, Consumers and Health Protection)
- Website: https://eur-lex.europa.eu/browse/directories/legislation.html
- Years Covered: 1961 to 2025
- Downloads last month
- 200